Разместил - 
ozic
Част 2
Всяка една картинка от серията Идеал 4 е национален туристически обект в България. В тази статия ще представя 10 обекта и ще напиша по няколко думи за тях, за да може колекционерите да се запознаят с красотата и историята на България. Приятно четене!
Номер 2: Връх "Вихрен" - Пирин
Връх Вихрен се намира в северния дял на Пирин и е най-високата точка в планината, както и вторият по височина връх в България, само с 11 метра по-нисък от Мусала.
Номер 3: Село Добърско - Църква "Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат
Църквата е реставрирана през 1975 г., като са отстранени само наслагванията върху стенописите, без да са използвани бои. В двора на храма има аязмо, чиято вода според легендите е лековита.
Доказателство за високата стойност на стенописите и иконите е и фактът, че двете олтарни икони на Исус Христос и патроните на църквата са обиколили света като част от изложбата "Българско средновековно културно наследство". Характерна особеност представлява наличието на най-много женски образи в сравнение с другите български църкви, както и преобладаващите надписи на български език.
Номер 5: Петрич - местност "Рупите", храм-паметник "Света Нетка Българска"
В местността Рупите се намира храм-паметникът „Св. Петка Българска”, построен през 1994 г. Местността е известна преди всичко като място, свързано с пророчицата Ванга, и с това привлича хиляди поклонници и туристи.
Номер 5а: Петрич - Самуилова крепост
В края на Х и началото на ХІ в. сл.Хр., по времето, когато българската държава начело с цар Самуил (управлявал от 997 г. до 1014 г.) води война с Византия, на това място е изградена Ключката отбранителна система. Част от тази система е и Самуиловата крепост, която заема стратегическо място и вероятно е използвана като команден пункт от цар Самуил.
Номер 6: Несебър - Архитектурно-исторически резерват - Архитектурен музей
Архитектурно-историческият резерват Несебър се намира в Стария град и представлява полуостров, дълъг около 850 м. и широк 350 м. Старият град е обявен за архитектурно-исторически резерват с национално значение с постановление № 243 на Министерския съвет от 18.07.1956 г.
През 1983 г. ЮНЕСКО го включва в Списъка на паметниците на Световното културно наследство.
Номер 11: Велико Търново - Архитектурно-исторически резерват "Царевец"
Първото селище, построено на този исторически хълм, датира от късния халколит (4200 г.пр.Хр.). То продължава своето развитие през бронзовата епоха (IV-II пр.Хр.) и желязната епоха (XIII-I пр.Хр.), когато негови обитатели са траките. През V-VII на мястото на тракийското селище се намира Зикидева - най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през VII в.
Патриаршеската църква на крепостта Царевец
През IX в. възниква старобългарско селище, което се разраства по време на Първата българска държава. През XII в. започва изграждането на крепостта, запазена и до днес. Крепостта има три входа, като главният вход се намира в най-западната част на хълма. В централната част е разположен Дворцовия комплекс, който представлява сбор от постройки, обграден от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа, от север и юг. Включва Тронна зала, Дворцова църква и царски покои.
Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г. в чест на 1300 години от създаването на българската държава. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.
Номер 12: Свищов - Къща-музей "Алеко Константинов"
Алеко Константинов е роден на 1 януари 1863г. в Свищов. В края на 1863 градът е видно занаятчийско и търговско средище.
Свищовските търговци търгуват не само в главните центрове на турската империя, но още в Румъния, Австрия и Русия. Връзките му с Европа го правят средищно пазарище на зърнени храни.
Бащата на Алеко Константинов се ползува с влияние и почит между своите съграждани. Като заможен търговец често пътува из Румъния и Австрия, владее говоримо и писмено пет езика. По нрав е деспотичен, горд и надменен човек.
Майката на Алеко Константинов е свенлива, мечтателна и нежна жена, пълна противоположност на съпруга си. Основните свои качества тя предава и на своя първороден син, който завинаги си остава мечтател по доброто и красивото в живота.
Когато навършва седем години баща му наема двама учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков, които водят обучението му в родния дом. Две години /1872-74/ Алеко посещава прочутото някога " Св. Николско" училище на Христаки Павлович. През 1874г. баща му го изпраща да учи в Априловската гимназия в Габрово, където 6 продължение на три години той с особена любов и интерес се отнася към учителя по словесност Илия Христович.<BR>
През април 1877г. е обявена Руско-турската война, която прекъсва учението на Алеко. По време на войната император Александър II идва три пъти в Свищов и при третото си идване отсяда в дома на Алеко.
В родната къща на Алеко се помещава канцеларията на свищовското губернаторство начело с Найден Геров. Служители в него са Иван Вазов, Драган Цанков,Никола Живков. Сам Алеко работи като писар.
След свършване на войната през есента на 1878г. Иваница Хаджиконстантинов отвежда сина си в Русия в град Николаев. Алеко постъпва в Южнославянския пансион на Тодор Минков, в който са получили образованието си много видни българи. В Николаев редом с учебните предмети, той се занимава с творбите на руските класици и на революционните демократи, продължава заниманията в областта на поезията. През 1880г. и 1881г. отпечатва и първите си стихотворения "Огледало" и "Защо". Пише пиеси, композира и една оперетка. Започва да превежда от чужди езици. През 1881г. завършва пълния курс на реалната гимназия, след което се записва за студент по право в Новорусийския университет в Одеса. Алеко с интерес следи политическия живот в нашата страна, симпатизира на либералите в борбата им за демокрация. В поемата си "Песен за Слобод Маджара и Пламен Теня" той пледира в полза на прогреса и свободата. Освен литературата, силно го влече и музиката.
През 1885г. Алеко Константинов завършва висшето си образование, сбогува се с Одеса и Русия и се завръща в Свищов. На 5 юли с.г. постъпва на работа в Софийкия окръжен съд, но е уволнен заради отказа му да подведе под отговорност един от редакторите на в-к "Народни права", "оклеветил" Стамболов. В противовес се нарича Щастливец и с усмивка заглушава плача на сърцето.
През 1886г. Алеко Константинов се запознава с Пенчо Славейков, Беню Цонев и д-р Кръстев. Алеко превежда от руски "Полтава" и " Бахчисарайски фонтан" на Пушкин, "Беглец" и "Демон" на Лермонтов, "Руските жени" на Некрасов, от френски "Тартюф" на Молиер и други.
Алеко е страстен поклонник на миризмата на параходите и железниците. През 1889г. посещава световното изложение в Париж, през 1891г. -изложението в Прага, а през 1893г. - това в Чикаго.
Пътуванията си той дължи на материалната подкрепа на Иван Голованов и д-р Стоян Радославов. Впечатленията, които натрупва от тези пътувания, изострят перото му. На бял свят се явяват "До Чикаго и назад" и "Бай Ганьо". Алеко постоянно пътува из България, опознава природните й красоти и чрез пътеписите си ги пропагандира.
Той е инициатор за създаване на организирано туристическо движение в България. На 27 август 1895г. извежда 300 души на Черни връх на Витоша, с което поставя началото на масовото туристическо движение.
Нравственият живот на Алеко Константинов, заангажираната му литературна дейност го правят популярен и любим още преживе. Голяма личност, забележителен творец и гражданин, честен и прям, неподкупен и всеотдаен, демократ и хуманист, безпощаден изобличител на пошлото, грижовен защитник на природата - ето това е духовният портрет на Алеко, на Щастливеца.
Дръзкият език на Алеко изоставя благопристойния тон и размахва шибащия камшик на хумора и иронията, на сатирата и сарказъма. Неговите парливи фейлетони стрелят унищожително на всички страни по грубата действителност. Писателят не се страхува да нарича презрените си герои с истинските им имена. Това са българският княз, когото без всякакво стеснение нарича "ябанджийско псе", министрите, висшите чиновници, окръжните и околийски началници, общественици и писатели, редактори и вестникари и др.
Това са събраните вкупом Дочооловци, Гочооловци, Хаирсъзовци, от чиито редиии изведнъж с иялата си колоритност блясва безсмъртното име на Бай Ганьо, този неповторим образ, съчетал в себе си всичката пошлост и вълчите нрави на една убийствена епоха, с когото Алеко започва безпощаден литературен и житейски двубой.
Алеко Константинов не допуска, че легендарният му герой ще напусне някой ден страниците на знаменитото му произведение и с присъщата си бруталност ще пречупи вдъхновеното перо на своя създател. Той не вярваше съвсем, но все пак го очакваше. В писмо до Славейков се оплаква "Преди офицерчетата ме диреха да ме тупат, сега други ме следят да ме притупат". Засегнатите и осмените не прощават. Отмъщението не закъсня: на 11 май /24/ 1897г. Алеко Константинов е убит от своят герой БАЙ ГАНЬО.
Номер 13: Видин - Музей-крепост "Баба Вида"
Крепостта е изградена върху останки на античния град Бонония. Строежът на средновековния замък започва през втората половина на Х век, но по време на Второто българско царство (края на ХІІ - ХІV век) се извършва и най-същественият градеж. Последният български цар преди падането на България под османско владичество Иван Срацимир (1324 г. – 1397 г.) е живял в крепостта.
Номер 16: Враца - Пещера "Леденика"
Името си Леденика носи от ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват през зимата в началото близо до входа. В пещерата има малко, немного дълбоко синтрово езеро, което според едно поверие изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него.
Номер 21: Трявна - Специализиран музей за резбраско и зографско изкуство
През Възраждането в Трявна възниква една от най-старите художествени школи. Нейните основни направления са три - дърворезба, архитектура и иконопис. Въпреки промените, които преживява, резбарската школа съществува и до днес. През 1972 г. е създадено ателие към Специализирания музей. Сред най-изявените работи са участие в обзавеждането на резиденция "Бояна", обзавеждане в архитектурно-исторически резерват "Вароша" в град Ле веч, обредни зали в градовете Смолян, Разград, Стара Загора, Исперих; обзавеждане на приемна зала в с. Орешак; украса на вила "Ахинора".
--
Част 3
Всяка една картинка от серията Идеал 4 е национален туристически обект в България. В тази статия ще представя 10 обекта и ще напиша по няколко думи за тях, за да може колекционерите да се запознаят с красотата и историята на България. Приятно четене!
Номер 22: Дряново - Дряновски манастир
Историята на Дряновския манастир е тясно свързана с борбите на българския народ за национална свобода. В манастирът се намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново и в него често са пребивавали Васил Левски и Георги Измирлиев. Имало е таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро се насочил натам и превърнал Светата обител в своя крепост. В продължение на девет дни четниците устоявали срещу напора на многобройната турска войска и башибозушките орди. След разгрома на бунта манастира е изгорен, но скоро е възстановен. През 1897г. е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници, напомнящ за самоотвержната борба на бунтовниците.
Номер 23: Добрич - Дом-паметник "Йордан Йовков"
Дом-паметникът "Йордан Йовков" е открит през 1980г. във връзка с една значима годишнина - 100 години от рождението на писателя. Основната му цел е Йовковите хуманистични послания да станат достояние на максимално широка аудитория. Музеят съхранява общо около 10 000 фондови единици, пазещи частици от живота и творческата работа на белетриста.
Номер 24: Балчик - Университетска ботаническа градина
„Ако обичаш едно цвете,
което съществува само в един екземпляр
сред милиони и милиони звезди,
това стига, за да си щастлив,
когато гледаш звездите”
Най-голяма атракция в ботаническата градината е експозицията на открито от едроразмерни кактуси и сукуленти. Интерес за специалисти и туристи представляват и успешно интродуцираните в градината екзотични видове - древното гинкго, метасеквоята (индивид с такива размери и на такава възраст извън естествения ареал има само в Кралската ботаническа градина в Лондон), бонбоненото и каучуковото дърво, каменния дъб, едроцветната вечнозелена магнолия и др.
Номер 26: Кюстендил - Музей "Средновековна църква Св. Георги"
Това е най-старата запазена средновековна църква в Кюстендил. Строена в края на Х - началото на ХI в. Има предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил ІІІ Шишман, който бива убит в битката при Велбъжд през 1330 г. Голяма част от експонатите принадлежат на Възрожденската иконопис от края на ХІХ век. В близост до църквата има възрожденска сграда, където са изложени част от запазените възрожденски икони и други паметници на църковната живопис.
Номер 31: Троян - Троянска Света Обител "Усп. Бгородично"
Историята на Троянския манастир през XVII-XIX в. е низ от погроми и ограбвания, причинени от поробителите. Манастирът устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански селца и колиби, на зараждащото се занаятчийско съсловие. В резултат на тази подкрепа през втората половина на XVIII в. в труднодостъпната местност източно от манастира бил изграден скитът "Св. Никола", а около 1830 г. - скитът "Св. Йоан Предтеча" в местността Зелениковец, на около осем километра южно в планината.
Номер 33: с. Брестница - пещера "Съева дупка"
Съева дупка се състои от 5 зали, най-голяма от които е залата на Срутището. Първата зала след входа е Купена, наречена така заради характено образувание с формата на купа сено. Втората зала е Срутището – образувала се е при голямо земетресение и е обсипана с каменни блокове. Следващите зали са Хармана, Белия замък и Космоса. Съева дупка е изключително красива – тук се срещат всички видове пещерни образувания – сталактити, сталагмити, синтрови езера, драперии и др. Със своите стени и таван, покрити с каменна украса, пещерата създава усещането, че човек се намира в катедрала.
В зала Хармана има много добра акустика – тук се провеждат концерти. В нея са пели много хорове и известни изпълнители.
Тук са снимани и няколко филма.
Номер 36: Панагюрище - Къща-музей "Райна Княгиня"
В двора на къщата-музей се намира мраморна скулптура на знаменоската, под която се съхраняват нейните тленни останки. През 1992г. наследниците на Райна Княгиня даряват къщата на Община Панагюрище. Повече от половин столетие, около два милиона и половина българи свели глави, минават през малката дървена портичка, за да се поклонят пред безсмъртното дело на Знаменоската и отнесат със себе си частица от родолюбието на една велика епоха.
Номер 40: Плевен - Панорама "Плевенска епопея - 1877г."
Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“ или Паметник „Плевенската епопея“ е музей, построен в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от османска власт.
Изграден е в района на Скобелевия парк-музей, непосредствено до редута Кованлък, където по време на 3-та атака от Обсадата на Плевен се водят едни от най-тежките сражения.
Туристите могат да се изкачат по асансьори на 2 зрителни площадки на покрива на музея, откъдето могат да наблюдават историческите места: Мъртвата долина, редутите Кованлък и Исса ага, Костницата в Скобелевия парк, Радишевските и Гривишките възвишения.
Номер 41: Пловдив - Етнографски музей
Идеята за създаване на етнографски музей датира от края на 1891 г. След четвърт век по предложение на Стою Шишков – учител, изследовател, журналист и издател – местната администрация решава да се създаде Окръжен музей. Неговата основна цел е събирането на материали, свързани с миналото и настоящето на Пловдивски регион в историческо, икономическо, художествено и битово отношение. Началото е поставено на 22 януари 1917 г., когато в Окръжната палата (дн. Община Пловдив) е свикано съвещание, на което е решено "да се учреди при Постоянната комисия един Окръжен музей". Правилникът на музея е одобрен на 20 юли с. г. и съгласно него музеят започва работа с директор – Йордан п. Георгиев и секретар – Стою Н. Шишков.
Номер 42: Перущица - Исторически музей
Комплексът включва четири зали. Експозицията в сградата на музея проследява хода на развитие на селището от неолита (VI хил. пр.Хр.) до съвременния му облик. Етнографската експозиция запознава с бита на населението: оръдия на труда, облекло, съдове, накити.
Особено внимание е обърнато на периода преди Освобождението (1878 г.). Интересни са оригиналната въстаническа униформа от 1876 г., пушката на Спас Гинов (една от жертвите на клането в Перущица при потушаването на Априлското въстание от 1876 г., който първо убива семейството си, след това и себе си, за да не попаднат в ръцете на османците), картината "Защитата на Перущица" от художника Д. Добрев, лични вещи и оръжие.
--
