Поиск


В разделе:  

Друзья сайта
Список категорий -> Вкладыши

100-те национални туристически обекта - 2

Разместил -  ozic    

Част 2
  Всяка една картинка от серията Идеал 4 е национален туристически обект в България. В тази статия ще представя 10 обекта и ще напиша по няколко думи за тях, за да може колекционерите да се запознаят с красотата и историята на България. Приятно четене!
 
Номер 2: Връх "Вихрен" - Пирин
  Връх Вихрен се намира в северния дял на Пирин и е най-високата точка в планината, както и вторият по височина връх в България, само с 11 метра по-нисък от Мусала.
 
Номер 3: Село Добърско - Църква "Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат
  Църквата е реставрирана през 1975 г., като са отстранени само наслагванията върху стенописите, без да са използвани бои. В двора на храма има аязмо, чиято вода според легендите е лековита.
  Доказателство за високата стойност на стенописите и иконите е и фактът, че двете олтарни икони на Исус Христос и патроните на църквата са обиколили света като част от изложбата "Българско средновековно културно наследство". Характерна особеност представлява наличието на най-много женски образи в сравнение с другите български църкви, както и преобладаващите надписи на български език.
 
Номер 5: Петрич - местност "Рупите", храм-паметник "Света Нетка Българска"
  В местността Рупите се намира храм-паметникът „Св. Петка Българска”, построен през 1994 г. Местността е известна преди всичко като място, свързано с пророчицата Ванга, и с това привлича хиляди поклонници и туристи.
 
Номер 25: Кърджали - Перперикон
  Перперикон/Хиперперакион, Перперакион/ се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. От София до обекта може да се стигне по добре поддържаните пътища София-Асеновград-Кърджали и София-Хасково-Кърджали. Самият Перперикон се извисява на скален връх с кота 470 м. В подножието му се намира с. Горна крепост. Край него тече златоносната река Перперешка, оформила плодородна долина с дължина около 10 км и широчина 3-4 км. Удобната речна долина е създала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чиито естествен център се явява Перперикон. Съвсем наблизо р. Перперешка се влива в яз. "Студен кладенец", построен по коритото на р. Арда. Мястото на вливане при с. Калоянци е много красиво и е застроено като водно-планински курорт.
 
Номер 28: Музей Рилски манастир в Рилска Света обител
  Манастирът „Свети Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски (според някои автори от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата има параклис "Св. Преображение" с ценни фрески от 30-те години на 14 век.
  През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей "Рилски манастир", но през 1968 г. монасите са върнати, през 1976 г. става национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от 14 век - 19 век, а в музея - много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.
 
Номер 30: Ловеч - Къкринско ханче
  Къкринското ханче е обект на Регионален исторически музей в Ловеч. Намира в с. Къкрина, Община Ловеч. В него отсяда Васил Левски и е заловен от турски полицаи (заптиета) сутринта на 27 декември 1872 г.
  От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.
  Тук са заловени от Ловчанската турска полиция Васил Левски и двамата му придружители Никола Цвятков и Христо Цонев Латинеца. След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите ѝ. През лятото на 1901 г. проф. д-р Параскев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На 26 декември 1901 г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола.
 
Номер 35: Пазарджик - Къща-музей „Станислав Доспевски” 
  Къщата музей „Станислав Доспевски” е единственият в България музей, посветен на възрожденски художник. Сградата е построена през 1864 г. от брациговски майстори. Къщата е двуетажна, кирпичена, с шест стаи и салон, характерна за периода на Възраждането.
  Станислав Доспевски е роден в Самоков през 1823 г. Той произхожда от семейство на зографи – син е на Димитър Зограф, внук е на основоположника на Самоковската живописна школа Христо Димитров и е племенник на Захари Зограф, един от най-изтъкнатите български художници и иконописци. Учи първоначално в родния си град Самоков, по-късно в Пловдив, а академично образование придобива в Москва и Петербург. Истинското му име е Зафир Димитров Христов, което той сменя след завръщането си от Русия. Фамилията си заимства от името на родното село на дядо си – с. Доспей, което се намира близо до Самоков. Живее в Пазарджик и Пловдив.
  Днес посетителите могат да разгледат и шестте помещения на къщата. В тях са изложени вещи и предмети от живота на Доспевски и семейството му. Сред най-интересните и ценни експонати са художествените произведения на твореца.
  В къщата има три стенописа: „Протокът „Златният рог” в Цариград”, „Площада с паметника на Пушкин в Одеса” и „Смяна на стражата пред Императорския дворец в Петербург”, рисувани през 1866 г.
  В портретната зала на къщата музей „Станислав Доспевски” са поставени портретите на семейството му.
  Само тук може да бъде видян шедьовърът в българската живопис - портретът “Домника”, атестатът и сребърният медал на Доспевски от Петербургската художествена академия.
  Къщата музей е обявена за музей през 1952 г., а за архитектурен паметник - в бр. 37 на Държавен вестник от 1964 г. През 1966 г. става филиал на Художествената галерия “Станислав Доспевски” в град Пазарджик. Музеят е и един от 100-те национални туристически обекта в България.
 
40. Плевен - Мавзолей-параклис “Св. Георги Победоносец” 
  Параклис-мавзолеят “Св. Георги Победоносец” е изграден в периода 1903-1907 г. в памет на загиналите руски и румънски войни в боевете около Плевен по време на Руско-турската война 1877/1878 г. Предложението за строежа е внесено за обсъждане в комитета “Цар Освободител Александър ІІ” на 18 май 1902 г. В края на същата година е обявен национален конкурс, в който участват 12 български архитекти. На 23 март 1903 г. става известен победителят - арх. Пенчо Койчев. Монументалната сграда, паметник на признателността, е построена в български църковен стил.
  На 24 април 1903 г. ген.-лейтенант Данаил Николаев, Юрий Бахметиев - руски дипломатически агент, Н. Мишу - румънски пълномощен министър, д-р Стоян Данев - министър-председател, полковник Михаил Савов - военен министър и Драган Цанков - председател на Народното събрание тържествено полагат основния камък на параклис-мавзолея. Със събраните от дарения и държавни средства 350 000 златни лева на площад “Цар Освободител” започва изграждането на паметника.
  В художественото оформление участват проф. Жеко Спиридонов, проф. Марин Василев, проф. Иван Травницки, Борис Михайлов, проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов.
  Параклис-мавзолеят “Св. Георги Победоносец” тържествено е открит и осветен на 3 септември 1907г., в присъствието на княз Фердинанд І, Великия княз Владимир Александрович-син на император Александър ІІ, княгиня Мария Павловна и членовете на комитета ”Цар Освободител Александър ІІ”.
 
Номер 45: Калофер - Национален музей "Христо Ботев"
  Калофер е разположен в подножието на южните склонове на Стара Планина. Намира се на 17км от Карлово, на 56км от Пловдив и на 164км от столицата София. Калофер възниква през 16 век. В разцвета на развитието на занаятите в градчето работят около 1200 чарка за плетене на гайтани. В града винаги са празнували и се празнуват традиционните български празници. Къщата е възстановена през 1942-1944г. В нея успешно е пресъздадена обстановката, в която се е родил и израснал Христо Ботев. Оригинални експонати са чакръкът и шевната машина на баба Иванка.  
  Самият Ботев е считал точно тази къща за свой роден дом, тъй като най-дълго е живял в нея. Именно в нея се е завърнал след учението си в Одеса. От тук Ботев е тръгнал за "черна чужбина", и никога повече не е успял да се завърне. През 1973 година към къщата-музей отваря врати и новата експозиционна зала на Национален музей "Христо Ботев". В нея, предимно със снимков материал, е представен жизнения път и делото на поета. Във фондовете на музея се съхраняват над 4000 експоната. В музея могат да се видят запазени лични вещи на Ботев като джобния му часовник и писалищните му принадлежности. В сутерена е изложена печатната преса на в. "Знаме". Именно на тази преса е отпечатан и първия брой на последния вестник на Ботев "Нова България".
 
Номер 50: Русе - Къща-музей "Захари Стоянов"
Къщата-музей е открита на 3 март 1978 г. в чест на 100 годишнината от Освобождението на България от османско иго. В нея са показани лични вещи - обувки, връзка, шалче, първи издания на Захараи Стоянов, произведения, траурни броеве на в."Свобода", намерени в гробницата му (отворена през януари 1978 г. за да бъдат положени костите му в Пантеона на възрожденците).
 
--

Част 2

   Всяка една картинка от серията Идеал 4 е национален туристически обект в България. В тази статия ще представя 10 обекта и ще напиша по няколко думи за тях, за да може колекционерите да се запознаят с красотата и историята на България. Приятно четене!

Номер 2: Връх "Вихрен" - Пирин

  Връх Вихрен се намира в северния дял на Пирин и е най-високата точка в планината, както и вторият по височина връх в България, само с 11 метра по-нисък от Мусала.

Номер 3: Село Добърско - Църква "Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат

  Църквата е реставрирана през 1975 г., като са отстранени само наслагванията върху стенописите, без да са използвани бои. В двора на храма има аязмо, чиято вода според легендите е лековита.
  Доказателство за високата стойност на стенописите и иконите е и фактът, че двете олтарни икони на Исус Христос и патроните на църквата са обиколили света като част от изложбата "Българско средновековно културно наследство". Характерна особеност представлява наличието на най-много женски образи в сравнение с другите български църкви, както и преобладаващите надписи на български език.

Номер 5: Петрич - местност "Рупите", храм-паметник "Света Нетка Българска"

  В местността Рупите се намира храм-паметникът „Св. Петка Българска”, построен през 1994 г. Местността е известна преди всичко като място, свързано с пророчицата Ванга, и с това привлича хиляди поклонници и туристи.

Номер 5а: Петрич - Самуилова крепост

  В края на Х и началото на ХІ в. сл.Хр., по времето, когато българската държава начело с цар Самуил (управлявал от 997 г. до 1014 г.) води война с Византия, на това място е изградена Ключката отбранителна система. Част от тази система е и Самуиловата крепост, която заема стратегическо място и вероятно е използвана като команден пункт от цар Самуил.

Номер 6: Несебър - Архитектурно-исторически резерват - Архитектурен музей

  Архитектурно-историческият резерват Несебър се намира в Стария град и представлява полуостров, дълъг около 850 м. и широк 350 м. Старият град е обявен за архитектурно-исторически резерват с национално значение с постановление № 243 на Министерския съвет от 18.07.1956 г.
  През 1983 г. ЮНЕСКО го включва в Списъка на паметниците на Световното културно наследство.

Номер 11: Велико Търново - Архитектурно-исторически резерват "Царевец"

  Първото селище, построено на този исторически хълм, датира от късния халколит (4200 г.пр.Хр.). То продължава своето развитие през бронзовата епоха (IV-II пр.Хр.) и желязната епоха (XIII-I пр.Хр.), когато негови обитатели са траките. През V-VII на мястото на тракийското селище се намира Зикидева - най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през VII в.

Патриаршеската църква на крепостта Царевец

  През IX в. възниква старобългарско селище, което се разраства по време на Първата българска държава. През XII в. започва изграждането на крепостта, запазена и до днес. Крепостта има три входа, като главният вход се намира в най-западната част на хълма. В централната част е разположен Дворцовия комплекс, който представлява сбор от постройки, обграден от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа, от север и юг. Включва Тронна зала, Дворцова църква и царски покои.
  Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г. в чест на 1300 години от създаването на българската държава. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

Номер 12: Свищов - Къща-музей "Алеко Константинов"

  Алеко Константинов е роден на 1 януари 1863г. в Свищов. В края на 1863 градът е видно занаятчийско и търговско средище.
  Свищовските търговци търгуват не само в главните центрове на турската империя, но още в Румъния, Австрия и Русия. Връзките му с Европа го правят средищно пазарище на зърнени храни.
  Бащата на Алеко Константинов се ползува с влияние и почит между своите съграждани. Като заможен търговец често пътува из Румъния и Австрия, владее говоримо и писмено пет езика. По нрав е деспотичен, горд и надменен човек.
  Майката на Алеко Константинов е свенлива, мечтателна и нежна жена, пълна противоположност на съпруга си. Основните свои качества тя предава и на своя първороден син, който завинаги си остава мечтател по доброто и красивото в живота.
  Когато навършва седем години баща му наема двама учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков, които водят обучението му в родния дом. Две години /1872-74/ Алеко посещава прочутото някога " Св. Николско" училище на Христаки Павлович. През 1874г. баща му го изпраща да учи в Априловската гимназия в Габрово, където 6 продължение на три години той с особена любов и интерес се отнася към учителя по словесност Илия Христович.<BR>
  През април 1877г. е обявена Руско-турската война, която прекъсва учението на Алеко. По време на войната император Александър II идва три пъти в Свищов и при третото си идване отсяда в дома на Алеко.
  В родната къща на Алеко се помещава канцеларията на свищовското губернаторство начело с Найден Геров. Служители в него са Иван Вазов, Драган Цанков,Никола Живков. Сам Алеко работи като писар.
  След свършване на войната през есента на 1878г. Иваница Хаджиконстантинов отвежда сина си в Русия в град Николаев. Алеко постъпва в Южнославянския пансион на Тодор Минков, в който са получили образованието си много видни българи. В Николаев редом с учебните предмети, той се занимава с творбите на руските класици и на революционните демократи, продължава заниманията в областта на поезията. През 1880г. и 1881г. отпечатва и първите си стихотворения "Огледало" и "Защо". Пише пиеси, композира и една оперетка. Започва да превежда от чужди езици. През 1881г. завършва пълния курс на реалната гимназия, след което се записва за студент по право в Новорусийския университет в Одеса. Алеко с интерес следи политическия живот в нашата страна, симпатизира на либералите в борбата им за демокрация. В поемата си "Песен за Слобод Маджара и Пламен Теня" той пледира в полза на прогреса и свободата. Освен литературата, силно го влече и музиката.
  През 1885г. Алеко Константинов завършва висшето си образование, сбогува се с Одеса и Русия и се завръща в Свищов. На 5 юли с.г. постъпва на работа в Софийкия окръжен съд, но е уволнен заради отказа му да подведе под отговорност един от редакторите на в-к "Народни права", "оклеветил" Стамболов. В противовес се нарича Щастливец и с усмивка заглушава плача на сърцето.
  През 1886г. Алеко Константинов се запознава с Пенчо Славейков, Беню Цонев и д-р Кръстев. Алеко превежда от руски "Полтава" и " Бахчисарайски фонтан" на Пушкин, "Беглец" и "Демон" на Лермонтов, "Руските жени" на Некрасов, от френски "Тартюф" на Молиер и други.
  Алеко е страстен поклонник на миризмата на параходите и железниците. През 1889г. посещава световното изложение в Париж, през 1891г. -изложението в Прага, а през 1893г. - това в Чикаго.
  Пътуванията си той дължи на материалната подкрепа на Иван Голованов и д-р Стоян Радославов. Впечатленията, които натрупва от тези пътувания, изострят перото му. На бял свят се явяват "До Чикаго и назад" и "Бай Ганьо". Алеко постоянно пътува из България, опознава природните й красоти и чрез пътеписите си ги пропагандира.
  Той е инициатор за създаване на организирано туристическо движение в България. На 27 август 1895г. извежда 300 души на Черни връх на Витоша, с което поставя началото на масовото туристическо движение.
  Нравственият живот на Алеко Константинов, заангажираната му литературна дейност го правят популярен и любим още преживе. Голяма личност, забележителен творец и гражданин, честен и прям, неподкупен и всеотдаен, демократ и хуманист, безпощаден изобличител на пошлото, грижовен защитник на природата - ето това е духовният портрет на Алеко, на Щастливеца.
  Дръзкият език на Алеко изоставя благопристойния тон и размахва шибащия камшик на хумора и иронията, на сатирата и сарказъма. Неговите парливи фейлетони стрелят унищожително на всички страни по грубата действителност. Писателят не се страхува да нарича презрените си герои с истинските им имена. Това са българският княз, когото без всякакво стеснение нарича "ябанджийско псе", министрите, висшите чиновници, окръжните и околийски началници, общественици и писатели, редактори и вестникари и др.
  Това са събраните вкупом Дочооловци, Гочооловци, Хаирсъзовци, от чиито редиии изведнъж с иялата си колоритност блясва безсмъртното име на Бай Ганьо, този неповторим образ, съчетал в себе си всичката пошлост и вълчите нрави на една убийствена епоха, с когото Алеко започва безпощаден литературен и житейски двубой.
  Алеко Константинов не допуска, че легендарният му герой ще напусне някой ден страниците на знаменитото му произведение и с присъщата си бруталност ще пречупи вдъхновеното перо на своя създател. Той не вярваше съвсем, но все пак го очакваше. В писмо до Славейков се оплаква "Преди офицерчетата ме диреха да ме тупат, сега други ме следят да ме притупат". Засегнатите и осмените не прощават. Отмъщението не закъсня: на 11 май /24/ 1897г. Алеко Константинов е убит от своят герой БАЙ ГАНЬО.

Номер 13: Видин - Музей-крепост "Баба Вида"

  Крепостта е изградена върху останки на античния град Бонония. Строежът на средновековния замък започва през втората половина на Х век, но по време на Второто българско царство (края на ХІІ - ХІV век) се извършва и най-същественият градеж. Последният български цар преди падането на България под османско владичество Иван Срацимир (1324 г. – 1397 г.) е живял в крепостта.

Номер 16: Враца - Пещера "Леденика"

  Името си Леденика носи от ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват през зимата в началото близо до входа. В пещерата има малко, немного дълбоко синтрово езеро, което според едно поверие изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него.

Номер 21: Трявна - Специализиран музей за резбраско и зографско изкуство

   През Възраждането в Трявна възниква една от най-старите художествени школи. Нейните основни направления са три - дърворезба, архитектура и иконопис. Въпреки промените, които преживява, резбарската школа съществува и до днес. През 1972 г. е създадено ателие към Специализирания музей. Сред най-изявените работи са участие в обзавеждането на резиденция "Бояна", обзавеждане в архитектурно-исторически резерват "Вароша" в град Ле веч, обредни зали в градовете Смолян, Разград, Стара Загора, Исперих; обзавеждане на приемна зала в с. Орешак; украса на вила "Ахинора".

--

 


Рейтинг@Mail.ru