Разместил -  ozic    

Част 1

  Всяка една картинка от серията Идеал 4 е национален туристически обект в България. В тази статия ще представя 10 обекта и ще напиша по няколко думи за тях, за да може колекционерите да се запознаят с красотата и историята на България. Приятно четене!

 

Номер 1: Банско - Музей "Неофит Рилски"

  Къщата музей „Неофит Рилски“ (известна още като Бенина къща) в град Банско е архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с национално значение.
  Роден дом на българския възрожденски книжовник Неофит Рилски със светско име Никола Поппетров Бенин, който живее в нея от 1793 до 1811 г.
  Сградата е типичен образец на банската архитектура от края на 18 и началото на 19 век. Патриархът на новобългарското образование и просвета Неофит Рилски (роден 1793) учи иконопис при Тома Вишанов — Молера — основоположник на Банската художествена школа. Рисува в Рилския манастир, където по-късно става и монах. Целият му живот е отдаден на науката и просветата. Автор е на първата българска граматика (1835). — от Банско - Музей "Неофит Рилски".
  От 1981 г. къщата функционира като музей. Състои се от две части — автентично запазената къща с етнографска експозиция и документална експозиция, излагаща най-ценното от богатото наследство на Неофит Рилски — главно писма, снимки и книжовен материал. Във фонда се съхраняват над 400 документални и веществени материали.
  На първия етаж на къщата се намират сервизните помещения: кухня с двойна пещ, стаята за съхранение на продуктите и стаята за месене. Има и по-малка стая с огнище, където при нужда семейството се е криело.
До кухнята се намира помещението за животни, което днес е изрисувано със стенопис, отразяващ родословното дърво на Неофит Рилски. Автор на стенописа е художникът Тодор Цонев. В средата на стенописа е изобразен Неофит Рилски като малкия Никола, а от двете му страни са родителите му Катерина и поп Петър.
  Семейството е живеело на втория етаж на къщата. В едно от помещенията, приспособено за килийно училище, е преподавал поп Петър, а друго е използвал за своя приемна. На етажа се намират още "женската" стая, ползвана когато са се раждали деца, кухнята и спалнята.

 

Номер 10: Девня - Музей на мозайките

  Музеят на мозайките в Девня представя римски и ранновизантийски мозайки от Марцианопол (Marcianopolis). Идеята за неговото изграждане се роди в хода на археологическите проучвания, започнали през 1976 г. и продължили с прекъсвания пет сезона. При тези проучвания беше разкрита голяма късноримска сграда с мозайки (villa urbana).
  Музеят е изграден по проект на архитект Камен Горанов върху част от античните основи на сградата с мозайки. Стените на жилищните помещения са били покрити с цветни мазилки и стенописи, с гипсови щукатури.
  Пет от помещенията на сградата и портика са покрити с многоцветни подови мозайки – едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство от това време, открити в България.
  Три от тези мозайки са представени в музея на място (in situ) в помещенията, където са открити, а останалите, след консервация и частична реставрация, са пренесени върху нова носеща основа.
  Мозайките са изработени в класическите техники opus tesselatum и opus vermiculatum от малки камъчета – кубчета (тесери) от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло (смалта), в 16 цвята. Те представят главно персонажи и сцени от гръко-римската митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви.

 

Номер 15: Белоградчик - Белоградчишки скали и крепост

  Белоградчишките скали се разпростират на приблизително 30 км дължина, 3 до 5 км ширина и до 200 м височина. Най-величествените скали обграждат Белоградчик : Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът. На 4 км от града около пещерата Лепеница има друга голяма скална група, където най-внушителната фигура е на Динозавърът. Около с.Боровица са Боров камък и Пчелен камък. От терасата на прочутия Мислен камък може да се наблюдава безкрайната панорама от зъбери, скали, пропасти, тучни поляни и прохладни долчинки с бистри ручеи, а далеч в синевата са спокойните очертания на Стара планина. Пред тази гледка човек онемява.

Легенда заскалите:

  Тук всеки камък има история и легенда, пълна със страдание и героизъм, които да обяснят невероятната вкаменена хубост. Преди векове между скалите имало девически манастир. Рано всяка сутрин манастирските камбани приканвали за молитва обречените на Бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата Витиния, не могла да скрие под расото своята красота. Мълвата за красотата на сестра Вита се разнесла навред из Римската империя. На един Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, съдбата срещнала Вита с римлянина Антонио. Те дълго криели любовта си от монахините. Но след година плодът на тяхната любов се показал на бял свят. Детски плач огласил килиите на манастира. Вита била разобличена и изправена пред строгия съд на монасите. Те решили да я прокълнат и изгонят от манастира заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, умоляващ монахините да оставят Вита. И станало чудо. Изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, земята се разтресла. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило - Конникът, Монасите и Витиния, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце.

 

Номер 25: Кърджали - Перперикон

  Перперикон/Хиперперакион, Перперакион/ се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. От София до обекта може да се стигне по добре поддържаните пътища София-Асеновград-Кърджали и София-Хасково-Кърджали. Самият Перперикон се извисява на скален връх с кота 470 м. В подножието му се намира с. Горна крепост. Край него тече златоносната река Перперешка, оформила плодородна долина с дължина около 10 км и широчина 3-4 км. Удобната речна долина е създала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чиито естествен център се явява Перперикон. Съвсем наблизо р. Перперешка се влива в яз. "Студен кладенец", построен по коритото на р. Арда. Мястото на вливане при с. Калоянци е много красиво и е застроено като водно-планински курорт.

 

Номер 28: Музей Рилски манастир в Рилска Света обител

  Манастирът „Свети Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски (според някои автори от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата има параклис "Св. Преображение" с ценни фрески от 30-те години на 14 век.
  През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей "Рилски манастир", но през 1968 г. монасите са върнати, през 1976 г. става национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от 14 век - 19 век, а в музея - много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.

 

Номер 30: Ловеч - Къкринско ханче

  Къкринското ханче е обект на Регионален исторически музей в Ловеч. Намира в с. Къкрина, Община Ловеч. В него отсяда Васил Левски и е заловен от турски полицаи (заптиета) сутринта на 27 декември 1872 г.
  От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.
  Тук са заловени от Ловчанската турска полиция Васил Левски и двамата му придружители Никола Цвятков и Христо Цонев Латинеца. След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите ѝ. През лятото на 1901 г. проф. д-р Параскев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На 26 декември 1901 г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола.

 

Номер 35: Пазарджик - Къща-музей „Станислав Доспевски” 

  Къщата музей „Станислав Доспевски” е единственият в България музей, посветен на възрожденски художник. Сградата е построена през 1864 г. от брациговски майстори. Къщата е двуетажна, кирпичена, с шест стаи и салон, характерна за периода на Възраждането.
  Станислав Доспевски е роден в Самоков през 1823 г. Той произхожда от семейство на зографи – син е на Димитър Зограф, внук е на основоположника на Самоковската живописна школа Христо Димитров и е племенник на Захари Зограф, един от най-изтъкнатите български художници и иконописци. Учи първоначално в родния си град Самоков, по-късно в Пловдив, а академично образование придобива в Москва и Петербург. Истинското му име е Зафир Димитров Христов, което той сменя след завръщането си от Русия. Фамилията си заимства от името на родното село на дядо си – с. Доспей, което се намира близо до Самоков. Живее в Пазарджик и Пловдив.
  Днес посетителите могат да разгледат и шестте помещения на къщата. В тях са изложени вещи и предмети от живота на Доспевски и семейството му. Сред най-интересните и ценни експонати са художествените произведения на твореца.
  В къщата има три стенописа: „Протокът „Златният рог” в Цариград”, „Площада с паметника на Пушкин в Одеса” и „Смяна на стражата пред Императорския дворец в Петербург”, рисувани през 1866 г.
  В портретната зала на къщата музей „Станислав Доспевски” са поставени портретите на семейството му.
  Само тук може да бъде видян шедьовърът в българската живопис - портретът “Домника”, атестатът и сребърният медал на Доспевски от Петербургската художествена академия.
  Къщата музей е обявена за музей през 1952 г., а за архитектурен паметник - в бр. 37 на Държавен вестник от 1964 г. През 1966 г. става филиал на Художествената галерия “Станислав Доспевски” в град Пазарджик. Музеят е и един от 100-те национални туристически обекта в България.

 

40. Плевен - Мавзолей-параклис “Св. Георги Победоносец” 

  Параклис-мавзолеят “Св. Георги Победоносец” е изграден в периода 1903-1907 г. в памет на загиналите руски и румънски войни в боевете около Плевен по време на Руско-турската война 1877/1878 г. Предложението за строежа е внесено за обсъждане в комитета “Цар Освободител Александър ІІ” на 18 май 1902 г. В края на същата година е обявен национален конкурс, в който участват 12 български архитекти. На 23 март 1903 г. става известен победителят - арх. Пенчо Койчев. Монументалната сграда, паметник на признателността, е построена в български църковен стил.
  На 24 април 1903 г. ген.-лейтенант Данаил Николаев, Юрий Бахметиев - руски дипломатически агент, Н. Мишу - румънски пълномощен министър, д-р Стоян Данев - министър-председател, полковник Михаил Савов - военен министър и Драган Цанков - председател на Народното събрание тържествено полагат основния камък на параклис-мавзолея. Със събраните от дарения и държавни средства 350 000 златни лева на площад “Цар Освободител” започва изграждането на паметника.
  В художественото оформление участват проф. Жеко Спиридонов, проф. Марин Василев, проф. Иван Травницки, Борис Михайлов, проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов.
  Параклис-мавзолеят “Св. Георги Победоносец” тържествено е открит и осветен на 3 септември 1907г., в присъствието на княз Фердинанд І, Великия княз Владимир Александрович-син на император Александър ІІ, княгиня Мария Павловна и членовете на комитета ”Цар Освободител Александър ІІ”.

 

Номер 45: Калофер - Национален музей "Христо Ботев"

  Калофер е разположен в подножието на южните склонове на Стара Планина. Намира се на 17км от Карлово, на 56км от Пловдив и на 164км от столицата София. Калофер възниква през 16 век. В разцвета на развитието на занаятите в градчето работят около 1200 чарка за плетене на гайтани. В града винаги са празнували и се празнуват традиционните български празници. Къщата е възстановена през 1942-1944г. В нея успешно е пресъздадена обстановката, в която се е родил и израснал Христо Ботев. Оригинални експонати са чакръкът и шевната машина на баба Иванка.  
  Самият Ботев е считал точно тази къща за свой роден дом, тъй като най-дълго е живял в нея. Именно в нея се е завърнал след учението си в Одеса. От тук Ботев е тръгнал за "черна чужбина", и никога повече не е успял да се завърне. През 1973 година към къщата-музей отваря врати и новата експозиционна зала на Национален музей "Христо Ботев". В нея, предимно със снимков материал, е представен жизнения път и делото на поета. Във фондовете на музея се съхраняват над 4000 експоната. В музея могат да се видят запазени лични вещи на Ботев като джобния му часовник и писалищните му принадлежности. В сутерена е изложена печатната преса на в. "Знаме". Именно на тази преса е отпечатан и първия брой на последния вестник на Ботев "Нова България".

 

Номер 50: Русе - Къща-музей "Захари Стоянов"

Къщата-музей е открита на 3 март 1978 г. в чест на 100 годишнината от Освобождението на България от османско иго. В нея са показани лични вещи - обувки, връзка, шалче, първи издания на Захараи Стоянов, произведения, траурни броеве на в."Свобода", намерени в гробницата му (отворена през януари 1978 г. за да бъдат положени костите му в Пантеона на възрожденците).

 

--

 

 

Комментарий от ozic Помещено: 2014-01-30 12:06:28 Part 2 coming soon! Комментарий от ozic Помещено: 2014-01-30 12:58:24 Part 2 coming soon! Комментарий от ozic Помещено: 2014-01-30 12:58:35 Part 2 coming soon!